Обезщетение при недопускане или отстраняване от работа

Обезщетение при недопускане или отстраняване от работа

 

а) при не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, с ко­го­то е съз­да­де­но тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние да пос­тъ­пи на ра­бо­та - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност от де­ня на явя­ва­не­то, за да пос­тъ­пи на ра­бо­та до не­го­во­то дейс­т­ви­тел­но до­пус­ка­не на ра­бо­та, съг­лас­но чл. 213, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

 

В текста на чл. 213 от КТ са предвидени две хипотези при които за недопускане до работа се дължи обезщетение :
        - когато работникът или служителят не е допуснат да постъпи на работа след като има сключен трудов договор, но предстои да започне реалното изпълнение;
        - когато изпълнението на трудовия договор е започнало, но в по-късен момент работникът или служителят не е допускан до работното си място.
        И в двете хипотези недопускането до работа трябва да бъде без да е налице законово основание.

 В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 214 КТ, която предвижда обезщетение за отстраняване от работа без причината за това да е виновното поведение на работника или служителя.


Работодателят или упълномощени от него длъжностни лица могат да отстраняват или да не допускат до работното място даден работник или служител само в случай, че той се явява на работа в състояние, което не му дава възможност да изпълнява задълженията си (вж. чл. 199 от КТ).

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за целия период от време, през който е продължило недопускането.
 
Когато изплащането на обезщетението е причинено от виновното поведение на длъжностни лица от предприятието работодателят има право с обратен (регресен иск) да възстанови изплатената за обезщетение сума. Възстановяването става по съдебен ред, а не с удръжки от трудовите възнаграждения на виновните лица, след издадена заповед от работодателя.

 

 

б) при не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля през вре­ме­то до­ка­то трае из­пъл­не­ни­е­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та, съг­лас­но чл. 213, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

 

 

в) при не­за­кон­но от­с­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на не­за­кон­но­то от­с­т­ра­ня­ва­не, съг­лас­но чл. 214 от Ко­дек­са на тру­да;





{START_COUNTER}